През последните седмици почти няма ден, в който медиите да не съобщават за поредната „игра на стражари и апаши“ между полицията и превозващите мигранти каналджии, за сблъсъци по границата между граничните полицаи и опитващи се да влязат нелегално в България мигранти. Тази ситуация предизвиква резонен интерес и въпроси – да се „вгледаме“ по-подробно в (както я определя официално МВР в своите информации) незаконната миграция през годината.

Иначе казано, това е миграцията, която не обхваща големия брой украински бежанци, които пристигат по напълно законен ред.
От 1 януари до 31 октомври 2022 г. силите на МВР (всички видове полиция) са задържали 14 427 граждани на трети страни, което е 1.8 пъти повече спрямо същия период на миналата година, когато те са били 8 254.

Общ брой на задържаните по месеци и обща тенденция

Графиката ясно показва - независимо от колебанията през отделните месеци - устойчива тенденция за непрекъснато и при това доста рязко повишаване на броя на задържаните незаконни мигранти. Този общ брой включва в себе си три категории мигранти – задържани на вход на държавната граница; на изход на държавната граница (без регистрация в системата за пръстови отпечатъци – AFIS) и на установените в незаконен престой във вътрешността на страната. При всеки един от трите сегмента тенденцията също е към рязко нарастване, като динамиката съответно е 1.7, 2.3 и 1.7 пъти повече, спрямо същия период на 2021 г.

Най-многобройни са мигрантите от Азия, съответно Афганистан, Сирия, Ирак, Иран, както и от Мароко и Турция. През първата половина на периода преобладават тези от Афганистан, докато през втората – от Сирия.

Големият брой мигранти от Мароко, показва наличието на ясна връзка на миграционните потоци от северна и северозападна Африка към Балканския маршрут.

От началото на годината до края на октомври, в незаконен престой на територията на страната са установени 10 322 човека, което е с 68.3% повече отколкото през 2021 г. (същия период), когато те са били 6 1333. Отново най-многобройни са лицата от Афганистан (51.5%) и от Сирия (35.6%).

Брой на установените в незаконен престой във вътрешността на страната по месеци и обща тенденция

През периода януари-октомври 2022 г. на вход на държавната граница са задържани 2 036 граждани на трети страни, от които 1 695 на зелена граница и 341 на ГКПП. Въпреки, че „на пръв поглед“ броят не е впечатляващ, това е с почти 70% повече в сравнение със същия период на 2021 г. – задържаните тогава са 1 200 човека. Сред тях преобладават тези от Сирия (46.6%) и Афганистан (23.2%).

„Най-предпочитана“ е границата ни с Турция, на която задържаните (за нелегално преминаване) са 1 858 човека или 91.25% от всички задържани (на вход на държавна граница). Прави впечатление, че задържаните при опит да преминат през българско-гръцката граница е относително малък – едва 90 човека. Предвид силният миграционен натиск към Гърция през годината - по официални данни на гръцките власти, за периода от януари до края на август тази година са заловени 154 102 незаконно проникнали мигранти – броят на хванатите „у нас“ предполага по-скоро ниска ефективност на дейностите по ограничаване на миграционния поток от Гърция през България към Западна Европа.

Брой на задържаните на вход на държавната граница по месеци и обща тенденция

От началото на годината до края на октомври, на изход на държавната граница са били задържани общо 3 932 лица (2069 без регистрация в AFIS), от които 3 444 на зелена граница и 488 на ГКПП. Тенденцията е към видимо нарастване със 135.4% (при сравнение със същия период на 2021 г.), когато задържаните лица са общо 1 670.

Брой на задържаните на изход на държавната граница по месеци и обща тенденция

През периода 01 януари-31 октомври тази година гражданите на трети страни върнати от България са общо 480, като от тях:

- 99 са върнати принудително;

- 283 са върнати по споразумения за обратно приемане (реадмисия);

- 52 с наложени принудителни административни мерки са напуснали доброволно страната със собствени средства;

- 34 са върнати със съдействието на дирекция „Миграция“ - в изпълнение на програми за подпомогнато (асистирано) доброволно връщане;

- 12 без наложена принудителна административна мярка са напуснали страната доброволно.

Тенденцията при върнатите не преповтаря тази при „влизащите“ - сред върнатите граждани на трети страни най-много са тези от Турция (38.3%), следвани от Ирак (11.7%) и Мароко (6.9%).

Седемдесет граждани на трети страни са предадени от България на други държави членки на ЕС при изпълнение на процедурите за обратно приемане - съгласно Регламент 604/2013 ЕО (Регламента Дъблин). По същия Регламент от други страни са били направени заявки за връщане в България на 708 мигранти (т.е. над 10 пъти повече) като общо са осъществени трансферите на 173 от заявените лица. Прави впечатление, че през месеците август, септември и октомври има доста рязко нарастване на броя на поисканите към България трансфери - те са почти половината от всички за периода от януари до октомври. Подобна е ситуацията и при реално осъществените трансфери – през същите три месеца върнатите в България са 86.

Разбира се, миграционният натиск върху България е неразделна част от този върху страните на Балканския полуостров, където ситуацията се усложнява непрекъснато. Според граничната агенция на ЕС Frontex, през първите единадесет месеца на 2022 г. броят на опитите за незаконно преминаване на външните граници на ЕС в участъка на Западните Балкани е достигнал 139 525 души - увеличението в сравнение със същия период за 2021 г. е многозначително - 152%. Опиталите се да влязат в ЕС „през Западните Балкани“ всъщност са почти половината (45.3%) от всичките около 308 000 опитали се нелегално да преминат границите на ЕС. Според полския Център за източни изследвания, който се позовава на доклад на МВР на България, през периода януари – август 2022 г. е имало 85 000 опита за нелегално преминаване само на границата ни с Турция (което е средно по 350 човека на ден) – двойно повече от броя за цялата 2021 г. (41 000). В същото време, според официалната информация на МВР на България, през периода от 1 януари до 31 август 2022 г. общо са били задържани 9 918 човека (включително на вход, изход и установени в незаконен престой на територията на страната).

Брой на инцидентите по нелегално преминаване на границите

Западнобалканският маршрут реално обединява миграционните потоци през Труция, Гърция и Албания (обиколен през Гърция) и през Черно море, като мигрантите след това преминават през България и Северна Македония към Сърбия. Разпределението по месеци на опитите за нелегално преминаване на границите от мигранти, стремящи се да достигнат до страните от ЕС (в Централна и Западна Европа) по този маршрут бележи устойчива тенденция към бързо увеличаване.

Брой на инцидентите по нелегално преминаване на границите по Западнобалканския маршрут по месеци през 2022 г. и тенденция за развитие (по данни на Frontex)

Значителният приток на мигранти по Балканския маршрут доведе до влошаване на ситуацията в бежанските центрове в Германия и засилване на дискусията относно миграционната политика на страната, включително статута на определени групи от пристигащите. В същото време, за проблеми с местата за пристигащи бежанци съобщава и Австрия. В страната от началото на годината до октомври са пристигнали около 100 000 мигранти, като 75 000 от тях не са регистрирани в страните, през които са преминали. Според австрийски дипломат, цитиран от Politico, 40% от тези нерегистрирани мигранти са пристигнали „през Сърбия“, а други 40% са дошли през България и Румъния. Общият брой на мигрантите е станал три пъти по-голям от този през 2021 г., което беше и един от аргументите на Виена да се противопостави на приемането на България и Румъния в Шенген. Напливът на мигранти създава проблеми и за Чехия, която беше принудена да засили граничните проверки (и съответно – да увеличи броя на граничните и митническите служители). До момента на въвеждането на засиления контрол през юни т.г. в Чехия са били заловени около 9 500 нелегални мигранти, което е повече от седем пъти отколкото през 2021 г. За сравнение, само през първите 10 дни след въвеждането на засиления контрол са били заловени около 1 900 нелегални мигранти и 50 каналджии (основно украинци, сирийци и чехи). В същото време, Словакия засили исканията си за „европейско решение на проблема“, а нейният министър на вътрешните работи Роман Микулец на срещата на Съвета на вътрешните министри на ЕС (14 октомври) призова за засилване на защитата на шенгенските граници.

Темата за наплива на мигранти в ЕС по Балканския маршрут стана обект на консултации между страните от региона. По инициатива на Словакия ръководителите на вътрешните министерства на Австрия, Чехия, Словакия и Унгария се срещнаха в Братислава на 3 октомври, като се изказаха в подкрепа на укрепването на външните граници на ЕС. Същия ден унгарският премиер Виктор Орбан, сръбският президент Александър Вучич и австрийският канцлер Карл Нехамер проведоха среща в Будапеща, за да обсъдят нарастващия миграционен натиск по Балканския маршрут.

Правителствата на страните по Балканския миграционен път се опитват да прехвърлят едни върху други отговорността за нелегално пристигащите мигранти. Прага е подложена на натиск от Берлин да предприеме по-решителни стъпки за спиране на нарастващия миграционен поток. Но Чехия се опасява, че въвеждането на проверки на границата с Германия би довело до увеличаване на броя на незаконните мигранти в страната, като в същото време ще затрудни и нормалните потоци на стоки, услуги и хора. Засилват се опасенията от вътрешна миграционна криза в резултат на проблеми с прилагането на двустранните споразумения за реадмисия. Словакия открито признава, че не е в състояние да приеме обратно значителен брой мигранти от Чехия, тъй като има свои собствени проблеми с реадмисията им в Унгария. На свой ред, Будапеща призовава за засилване на контрола на сръбските граници, като счита това за важна стъпка за спиране на потока от мигранти от Сърбия. Австрия и Германия също отправят критики към Сърбия за нейния либерален визов/безвизов режим с много трети страни, което води до увеличение на броя на хората, пристигащи в ЕС през Сърбия. Всичко това по естествен ред предизвиква съответната реакция на Белград по отношение на Северна Македония и България.

Ситуацията в Турция и действията на нейното държавно ръководство бяха и са решаващ катализатор за увеличения приток на мигранти по Балканския маршрут. Тежката икономическа криза и социално разочарование превърнаха темата за сирийските бежанци в чувствителен въпрос за управляващата коалиция (Партията на справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение). От началото на сирийската гражданска война през 2011 г. Турция е приела около 3.7 милиона сирийски бежанци, но обществената умора от бежанската криза и нарастването на националистическите настроения (около 85% от турците настояват за репатрирането на сирийците) стават все по-очевидни. Въпросът за бъдещето на бежанците също се превръща във водеща тема в кампанията на опозицията преди парламентарните и президентските избори през 2023 г. Тя обвинява правителството, че няма ясна стратегия за тяхното репатриране и за сметка на турското общество ги използва като инструмент за натиск за получаване на еврофондове и в своята регионална политика. Влошаващото се финансово състояние и нарастващите антимигрантски настроения в Турция, карат намиращите се и пристигащи там мигранти да правят все повече опити да влязат в ЕС (през България, Гърция и Кипър). Освен това трудната икономическа ситуация в Турция (хиперинфлация и спад на реалните заплати) прави служителите там все по-уязвими на корупционни предложения от трафиканти на хора.

На фона на всичко това, безусловно нараства ролята на институциите на ЕС и най-вече на Европейската комисия. В края на ноември европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон обяви, че се разработва план за действие за миграцията на Западните Балкани, който ще бъде представен „скоро“. Той ще се основава на предложение за намаляване на нарастващия приток на мигранти, влизащи в ЕС през Западните Балкани. В интервю пред Politico тя заяви, че „Сега е време да представим подходящ план за действие и по Западнобалканския маршрут“ и добави, че „Австрия е много засегната“. Според нея, „наистина е важно всички държави-членки да регистрират хора, в противен случай не можем да управляваме миграцията“. Тя подчертава, че има и възможност за връщане на хора в Западните Балкани, „защото имаме споразумения с тези страни“. Но първо „трябва да ги регистрираме“. Очевидно е, че целта на бъдещия план ще бъде, чрез регистрация да бъдат създадени условия, регистрираните в България, Гърция, Кипър, Румъния и страните от Западните Балкани мигранти, да бъдат връщани в тези страни, ако все пак успеят по някакъв начин да се доберат Централна и Западна Европа. По думите на комисар Йохансон, ако страните от ЕС не могат да регистрират пристигащите мигранти, „те оказват твърде голям натиск върху страни като Австрия и това не е честно. Не можем да го приемем.“. Разбира се, при непрекъснатото засилване на миграционните потоци, масовото връщане на мигранти на Балканите де факто ще превърне региона в огромен „миграционен лагер“, но това - явно е „честно“ според Брюксел.

Анализът на изложеното до тук позволява да се направят някои изводи за миграционния натиск към България за изтичащата 2022 г. и очертаващите се тенденции за неговото развитие през следващата 2023 г.:

• Миграционният натиск е нараснал около 2 пъти в сравнение с 2021 г. Според представените от МВР на България и Frontex данни показват, че тази тенденция е устойчива.

• Така нареченият „Западен Балкански миграционен маршрут“ е най-активен от всички маршрути от Азия и Африка към Европа, като потокът на преминаващите по него мигранти непрекъснато се увеличава.

• Миграционният натиск от Турция към България (включително и с преминаване през Гърция) ще се засилва при това много бързо. Допринасящи фактори за това са както конфликтите в Азия и Африка, така и климатичните промени, които влошават условията на живот, а също и очакваният през последващите години недостиг на храни и високи цени на енергоносителите, които допълнително ще влошат икономическата, политическата и социалната ситуация в много азиатски и африкански страни.

• Очевидно, функционира добре развърната мрежа от канали не само за трафик на мигранти през държавната граница, но и за престой в България. За това свидетелстват някои факти: установените в незаконен престой във вътрешността мигранти са около 5 пъти повече, отколкото задържаните на вход на държавна граница на страната; почти 53% от задържаните на изход на държавна граница мигранти са без регистрация в AFIS; броят на потърсилите закрила или поискали бежански/хуманитарен статут през периода януари-октомври надвишава 20 000 човека, което е значително повече от задържаните и установените от властите в незаконен престой на територията на България.

• Големите „скокове“ в графиките показват кампанийност, цикличност и липса на системен подход и възможности на силите за опазване на държавната граница. В тази връзка, периодичното включване на Българската армия в оказването на помощ на Гранична полиция, макар че само по себе си има положителен ефект, не е и не може да представлява осигуряване на устойчиви резултати.

• В публичното пространство продължават да се предоставят противоречиви информации. В същото време, няма общодостъпна информация за общия брой на мигрантите, намиращи се в България. Последната информация дори на Международната организация по миграцията на ООН е за края на 2020г. като според нея на територията на България (тогава) са се намирали около 184 000 мигранти. Липсва и информация и за това, какво се случва със заловените при опит да пресекат нелегално държавната граница на изход от България.

• Доколкото България е основна част от Западнобалканския миграционен маршрут, държавните институции следва спешно да разработят национален план за действие по миграцията, който да бъде инкорпориран в бъдещия план за действие за миграцията на Западните Балкани на ЕС.

Независимо от начина и (не)желанието, по който се представя и предоставя информацията относно – наричаният от някои – „миграционен феномен“ е ясно, че процесите, на които сме свидетели са все повече „ежедневие“, отколкото „феномен“. Този факт предопределя необходимостта от комплексни, координирани и съгласувани действия на държавата, институциите и различните администрации (административни структури), а не „до болка познатото ни прехвърляне на топката“, защото рано или късно ще си вкараме автогол.