Проф. д-р Динко Динков
Югоизточната част на европейския континент се е утвърдила като особено място в развитието на историческия процес. Този район е една от люлките на човешката цивилизации. На този географски и исторически кръстопът става триенето между различни култури, религии и модели на обществена организация и развитие. При тези обстоятелства Югоизточна Европа, наречена в началото на ХIХ век „Балкани“ за обозначаване на европейската част от Османската империя се превръща в поле на съперничества между империи и зараждащи се нови национални организми и придобива печалната слава на най-неспокойната, най-размирната, най-конфликтната част на Стария континент. Тук се търсят възможности от големи и малки играчи в международната политика за постигане на благоприятни за тях промени в общото съотношение на силите. Това внася голяма динамика във функциите на района в структурирането на международната система.
След „студената война“ се наложи мантрата за „европеизиране на Балканите“ като път за разсейване на печалната им слава и за създаване на условия за преодоляване на исторически обусловената икономическа изостаналост на балканските народи и държави. Тук трябва да отбележим, че имаше и един епизод, когато САЩ видяха в разпадането на Югославската федерация възможности да укрепят позициите си на „европейска сила“ след заявеното с трансформирането на Европейските общности в Европейски съюз ново европоцентристко начало. Тогава и това ново образувание, фокусирано върху своето утвърждаване се пазеше от привнасяне в себе си на балкански проблеми. Но в крайна сметка, колкото и парадоксално да беше, Европейският съюз като своеобразен отрицател на национално-държавната идея, трябваше да се нагърби с бремето да съдейства за утвърждаването на нови национални държави на мястото на бивша Югославия. След дълги колебания Европейският съюз инициира Пакт за стабилност в Югоизточна Европа (1999 г.), започна преговори с някои страни от района за присъединяване към този особен интеграционен модел, разработи Стратегия за стабилизиране и асоцииране на страните от Западните Балкани (2003 г.). Прие се, че по този начин Европейският съюз задава „европейските перспективи“ на Балканите. Със своята политика на поставяне на условия за евентуално приемане на нови членки Европейският съюз се превърна в мощен фактор за промени на Балканите. Създадоха се големи очаквания сред балканските народи за тяхното „европейско бъдеще“. Те видяха своя исторически шанс да намерят верния път към решаване на техните национални задачи и превръщането им в модерни европейски държави.
Оказа се обаче, че Европейският съюз не разполага с необходимия капацитет и политическа воля да изпълни тази историческа мисия за обединение на Европа на основата на общи ценности. Във външнополитическите си измерения кризата в Европейския съюз води до загърбване на Балканите. С категоричната декларация от 2014 г. на новоизбрания председател на Европейската комисия Ж.К. Юнкер, че не вижда възможности за разширение на Съюза в рамките на неговия мандат, европейските надежди на страните от Западните Балкани бяха попарени. След създадените големи очаквания започнаха големи разочарования. Те се превърнаха във фактор, задълбочаващ кризата в новите, все още държавоподобни образувания като Босна и Херцеговина, Македония, Косово. Преди няколко дни (28 март 2017 г.) в анализ на геополитическата агенция „Стратфор“ Западните Балкани бяха наречени „гнездо на оси“ и ако някой разбута това гнездо, може да се случат страшни неща. При „синдрома на придобита европейска недостатъчност“, както го нарича посланик Любомир Кючуков, естествено към района се засилва интересът на традиционни фактори в неговото развитие като Турция и Русия. Китай също вижда възможности в контекста на неговата дългосрочна стратегия за икономическа експанзия. В годините на трансформации на Балканите ислямът успя да овладее важни позиции и да засили влиянието си в балканските общества, което може да се окаже почва за израстване на радикални ислямистки структури. Апетитите към района се подхранват и от очевидно предстоящи промени във външнополитическата стратегия на САЩ.
Струва ми се, че остават недооценени рисковете за Балканите, идващи от новите тенденции в политиката на Турция. Тя все по-очевидно се отдалечава от своите „европейски перспективи“. Отдалечава се и от заветите на Кемал Ататюрк за изграждане на демократична светска държава. Стоейки под портретите на основателя на турската държава в кабинета си и на митинги, сегашният президент ревизира неговата концепция. Все по-определено турската външна политика намира опора в неоосманизма и тревогите на балканските народи по този повод са основателни.
В такава обстановка на избледняващи европейски перспективи за Балканите императивно се налага необходимостта от осмисляне на новите реалности и предприемането на целенасочени усилия за предотвратяване връщането на старите характеристики на района като „кървавите полета на Европа“, „барутен погреб на Европа“ и т.н. С основание в програмата на днешната кръгла маса беше повдигнат въпроса дали балканските страни имат визията, капацитета и волята да намерят регионален отговор на новите предизвикателства или Балканите ще си останат Балкани и през ХХI век. В този контекст и българската външна политика има историческа мисия.
В определен смисъл Европа се балканизира и това произвежда негативни последици за Балканите. Кризата в Европейския съюз вещае нов регионализъм в Европа. Вече има конкретни прояви – идеите за Европа на различни скорости, съгласуваните действия на страните от Вишеградската група и други. Най-логично би било на двустранна и многостранна основа да се обсъдят рисковете и заплахите за Балканите в сегашния исторически момент. Дали такъв процес може да бъде наречен „Балкански Вишеград“ (Паси, Кючуков) не е толкова важно.
България като член на Европейския съюз и на НАТО е логично да привлече вниманието на съюзниците си към тревогите на балканските народи. Добре би било това да стане съвместно със съюзници от района. Логично би било те да подкрепят българските настоявания за солидарност. Но тази солидарност означава отговорна политика на наши съюзници по въпроси, които тревожат страните от нашия район. Има много основания за претенции към някои държави като Германия и Холандия, които изостриха отношенията си с Турция, пренебрегвайки интересите и позициите на съседни на нея страни. Позитивен ефект би произвела българска инициатива за преодоляването на политическите кризи в страни от Западните Балкани с роля на Европейския съюз. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск трябваше преди да посети Македония да посети България, Хърватия и Гърция.
Моля, приемете тези думи като провокация за развитие дискусията. Считам, че са налице предпоставки балканските страни членки на Европейския съюз да подемат инициативата за нова стратегия на Съюза за Югоизточна Европа. Предстоящото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз открива добри възможности.
Встъпително изказване на проф. д-р Динко Динков на петата кръгла маса от цикъла „Балканите в XXI век: българският поглед”, на тема „България и Балканите: между амбициите за лидерство и абдикацията”, организирана от Университета за национално и световно стопанство, Института за икономика и международни отношения, Българското дипломатическо дружество, Националната асоциация за международни отношения с медийната подкрепа на списание „Международни отношения” (София, УНСС, 5 април 2017 г.).