Ракетните удари на САЩ, Великобритания и Франция на 14 април т.г. следва да бъдат разглеждани на фона и като част от цялостното развитие на военно-политическата обстановка в Сирия, региона като цяло, а и в световен мащаб.

Хронология на част от събитията преди ударите

• От февруари до началото на април т.г. сирийската армия и нейните съюзници, подкрепяни от групировката на руските войски в Сирия постепенно взеха под свой контрол по-голямата част от територията на страната. Изключенията обхващат зоните контролирани от подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили, гръбнакът на които са формированията на сирийските кюрди (провинциите Ракка, Хасака и Деир ез-Зор); по-голямата част от провинция Идлиб, контролирана формално от отделни опозиционни формирования, но реално – от турската армия; анклавът Африн, който бе овладян от турската армия и нейните съюзници от Свободната сирийска армия (реално – турски прокси военизирани формирования) при операцията „Маслинена клонка“ и отделни – относително малки и разпокъсани райони в южната и югозападната част на Сирия, контролирани от отделни опозиционни формирования. Това постави на дневен ред ликвидирането на обкръжената в района на предградието на Дамаск Източна Хута групировка от опозиционни формирования, доминирани от ислямистките организации Ахрар ал-Шам, Джаиш ал-Ислам и Файлах ал-Рахман, които редовно обстрелваха с минохвъргачки контролираните от правителството райони на Дамаск, вкл. и неговата централна част.

• От средата на март в условията на обявено временно примирие между сирийското правителство и опозиционните сили, заемащи част от предградието на Дамаск Източна Хута с посредничеството на Русия се водеха преговори за предаването на района под контрола на сирийското правителство и освобождаване на държаните от различните организации затворници. В замяна на това, бойците на опозицията и членовете на техните семейства трябваше да бъдат изведени на север, в провинция Идлиб, примирието в която (в съответствие между постигнатите между Русия, Турция и Иран договорености) се осигурява от турската армия.

• На 4 април бе постигнато споразумение за предаването на останалия последен под контрола на най-голямата и основна опозиционна сила в района – ислямистката организация Джаиш ал-Ислам град в Източна Хута - Дума.

• На 6 април от Дума бяха извозени с автобуси последната част от силите на организацията Файлах ал-Рахман и около една четвърт от силите на Джаиш ал-Ислам (към 4 000 човека заедно с членовете на семействата им).

• Останалата част от Джаиш ал-Ислам (между 4 500 и 5 500 човека) заявиха, че се отказва от споразумението и ще продължи да отбранява Дума и към вечерта на 6 април бойните действия бяха подновени. Правителствените сили (Сирийската арабска армия и нейните съюзници) възобновиха ракетно-артилерийския обстрел на позициите на ислямистите и започнаха да провеждат атаки с използването на щурмови групи.

• На 6 април, позовавайки се сирийски военни източници, руската агенция ТАСС съобщи, че Джаиш ал-Ислам готвят „инсценировка“ с използване на отровни вещества, целта на която е да бъде спряно започналото настъпление на сирийските войски. Още преди това, както министерството на отбраната на Русия, така и президентът на Русия Владимир Путин (по време на посещението му в Турция) неколкократно направиха изявления в същия дух.

• На 7 април в социалните мрежи, интернет сайтове и медии бяха разпространени съобщения за извършени в Дума атаки с химическо оръжие. Основната информация за ударите бе от две неправителствени организации – Сирийско-американско медицинско общество (обединяващо медицински работници – сирийци в САЩ) и Съюз за медицински грижи и помощ (съюз на хуманитарни, неправителствени и медицински организации от САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Холандия, Швейцария и Турция).

Подготвителен етап 

Незабавно след разпространяването на информациите за предполагаемите атаки с химическо оръжие в Дума рязко се засили напрежението и противопоставянето между основните чуждестранни сили, ангажирани в конфликта и водената от тях информационна война. И докато Сирия, Русия и Иран твърдо отстояваха позицията, че няма извършени атаки, а и дори и да има, те не са дело на сирийските правителствени сили, САЩ и основните им съюзници незабавно обвиниха пряко Асад и неговите поддръжници. Вашингтон даде ясно да се разбере, че възнамерява да отговори на предполагаемата атака с химическо оръжие по същия начин, както през април 2017 г., когато по сирийска авиобаза бе нанесен удар с 59 крилати ракети „Tomahawk“.

Развръщане на групировките и придвижвания на силите и средствата на страните

Русия, Сирия, Хизбула и други съюзни военизирани формирования

Към 11 април руските средства за ПВО в Сирия са били приведени в пълна бойна готовност и е започнало и провеждане на мероприятия за възпиране и затрудняване на маньовъра на силите и средствата на ВМС и ВВС на САЩ, Великобритания и Франция в Източната част на Средиземно море; за създаване на оперативно съединение за (евентуална) война на море и за уплътняване на ПВО срещу самолети и ракети влитащи от Средиземно море към Сирия.

В рамките на тези мероприятия, под формата на провеждане на учение с бойни стрелби корабите от ВМС на Русия са били изведени от база Тартус. В района са били разположени и подводници – установена е поне една подводница клас Кило в близост до Тартус. Във въздушното пространство на Сирия и над международни води в зоната Сирия – Ливан – Кипър е започнало патрулиране на двойки самолети Су-30СМ. Отбелязани са полети и на 2 самолета за ДРЛОУ А-50, съпровождани от двойки изтребители . В непосредствена близост до намиращите се в източната част на Средиземно море кораби на ВМС на САЩ и Франция – разрушителя „Доналд Кук“ и френската фрегата „Лангедок“ са били извършени прелитания на щурмови самолети Су-24М.

За усилване на ударната руска групировка в района, на авиобаза „Шахид Ножех“ в западната провинция Ханедан на Иран са били пребазирани стратегически бомбардировачи (според информации – общо 4) Ту-95 и Ту-22М и/или Ту-160М. пак там са били прехвърлени и самолети-зареждачи Ил-78М. С това се разширява значително техния обхват и се съкращава времето за полет на стратегическите бомбардировачи до евентуалните им цели в района на Близкия Изток и Средиземно море.

Предприети са били и мерки за уплътняване и усъвършенстване на ПВО на Дамаск със сили и средства на сирийската армия и нейните съюзници. За тази цел са били развърнати допълнителни ракетно-артилерийски системи за ПВО с малък и среден обхват, включително 6 бр. руски Панцир-С2 в района на авиобаза Мезех и други места в града. Усилена е била ПВО на президентския дворец.

Сирийското командване е издало заповед за евакуиране на застрашени авиобази и за разсредоточаване на сили и средства с цел минимализиране на загубите от въздушни и ракетни удари.

Към 13 април, основните ударни сили на ВВС на Сирия - самолетите МиГ-29 и Сухой-24 са били пребазирани в близост до разполагащите със силна (вкл. руска) ПВО граждански летища. Самолетите от авиобази Сийн (Сайкал), Думаир, Шайрат и Т-4 (Тияс) са били прехвърлени на международното летище „Басел ал-Асад“ в Латакия, в авиобаза Найряб (до Алепо) и на международното летище на Дамаск. Евакуирани са били и авиобазите Деир ез-Зор и Хама (част от средствата от нея са били прехвърлени на руската авиобаза Хмеймим).

От 10 април, основните сили средства на ливанската Хизбула и контролираните от Иран военизирани формирования (вкл. и разположените в района на Абу Камал, Източна Сирия) са започнали да преминават границите на Сирия и да се предислоцират на територията на Ирак и на Ливан. С разполагането на сили на Хизбула на територията на Ливан допълнително е била създадена възможност в случай на необходимост, да бъде нанесен удар по територията на Израел.

Евакуирани са били и някои други възможни цели. Сред тях е бил и Центърът за научни изследвания и разработки в Дамаск, който отговаря за създаването и разработването на нови системи оръжия, вкл. ракетно въоръжение и химически оръжия.

 Картата е индикативна и е предназначена за добиване на обща представа за групировките, направленията, районите/ местата на разсредоточаване и действие, а също и нанесените удари. 

 

Тристранната коалиция – САЩ, Великобритания, Франция

САЩ

Военноморската групировка на САЩ може да бъде разделена условно на две части – първа - действаща от акваторията на Средиземно море и втора – от акваториите на Арабско море, Червено море и Персийския залив.

На 9 април от пристанище Ларнака, Кипър в район около 100 км източно от пристанището бе изведен разрушителят „Доналд Кук“ (клас „Арли Бърк“). В зоната на операции на 6-ти флот на САЩ действаше разрушителят „Портър“ (клас „Арли Бърк“). Източно от Кипър бе разположена и атомната подводница „Джорджия“ (клас „Охайо“), а също и подводницата „Джон Уорнър“ (клас „Вирджиния“). На 10 април към източната част на Средиземно море се отправи и влезлият през Гибралтар разрушител „Лабуун“ (клас „Арли Бърк“), който в последствие е заел позиция в Червено море, където освен него е действал и крайцерът „Монтерей“ (клас „Тикондерога“). В района на Персийския залив е бил развърнат разрушителят „Хигинс“ (клас „Арли Бърк“).

За участие в операцията са били привлечени и стратегически бомбардировачи В-1В „Лансър“ (вероятно от базата на о. Гуам в Тихия океан. Освен тях в операцията са действали и самолети F-15 и F-16, а също и самолети за РЕВ ЕА-6В “Проулър“ от състава на 5-ти флот.

На 11 април от вмб Норфолк, Вирджиния отплува авионосната ударна група на авионосеца „Хари Труман“, предвиден да се включи в поддръжката на операциите на 6-ти флот в Средиземно море (щаб в Гаета, Италия) и на 5-ти флот на ВМС на САЩ (щаб в Бахрейн).

Великобритания

Според някои информации, в Източно Средиземно море в райони позволяващи обстрел по цели в Сирия са били разположени неуточнен брой подводници от ВМС на Великобритания, въоръжени с крилати ракети. В района на о. Кипър (вероятно на аб Акротири) е бил прехвърлен и самолет-зареждач на ВВС на Великобритания – за дозареждане във въздуха на базираните в аб Акротири 8 бр. самолети Торнадо GR4 и 6 бр. самолети Тайфун.

Франция

В източната част на Средиземно море беше развърната въоръжената с крилати ракети фрегата „Лангедок“ (тип „Аквитания“). В операцията са участвали и самолети „Мираж 2000“ и „Рафал“ базирани също на аб Акротири, която по покана на Великобритания се използва от ВВС на Франция за времето, през което авионосецът „Шарл де Гол“ е в ремонт.

Ход на операцията

Според информация на Пентагона, планираното време за достигане на ракетите до целите е било 04.00 ч. местно време на 14 април, като в реално време поразяването е станало в кратък времеви интервал – 04.00 ч. +/- 2 минути.

Частта на операцията през нощта на 14 април е включвала следните елементи:

• Вдигане във въздуха на самолети-зареждачи и заемането от тях на районите, предвидени за дозареждане на ударните и прикриващи въздушни формации – няколко часа преди времето за поразяване на целите, в зависимост от отдалечеността на районите за презареждане.

• Полети на разузнавателни самолети (допълнително към водещите разузнаване БПЛА) за доразузнаване на целите - няколко часа преди времето за поразяване на целите.

• Излитане на самолети за въздушно прикритие на въздушните ударни формации и корабните групировки (в допълнение към постоянно патрулиращите и съпровождащите ги изтребители) и на самолетите за подавяне на отделни обекти от ПВО на Сирия – от около/малко след 02.00 ч.

• Осъществяване на максимално наблюдение с всички налични пасивни и активни средства (спътниково разузнаване, РЛС и SIGINT) за действията на ПВО на руските сили в района на действие и на ПВО на Сирия - от около/малко след 02.00 ч. Вероятно подобни мерки са били предприети за следене и на ударните средства на ВС на Русия в района на Черно море, Армения и акваторията на Каспийско море.

• Излитане на самолетите за нанасяне на ракетните удари, създаването на ударните формации и изнасянето им към районите за осъществяване на пуск на ракетите - от около/малко след 02.00 ч.

• Подавяне на отделни обекти от ПВО на Сирия – до около 02.30 ч.

• Начало на пусковете на ракети от корабната групировка в района на Червено море и Персийския залив/северната част на Арабско море – около или малко след 02.30 ч.

• Начало на пусковете на ракети от ударните въздушни групи и корабите действащи в акваторията на Средиземно море, а също и на стратегическите бомбардировачи – след 03.15 ч., в зависимост от отдалечението от районите на пуск до целите за поразяване.

• Поразяване на целите от крилатите ракети – във времевия интервал от около 03.50 до около 04.15 ч.

• Изтегляне на ударните въздушни формации и смяна на позициите на корабите – непосредствено след осъществяването на пусковете.

• Водене на разузнаване за резултатите от нанесените удари – в хода на поразяване на целите и след това.

• Водене на разузнаване за евентуална реакция – нанасяне на ответни удари от страна на руските сили, сирийската армия и съюзните й формирования, както по групировките осъществили ударите, така и срещу други обекти и сили на САЩ, Великобритания и Франция на териториите на Сирия, Ирак и Йордания, а също и по сили и средства на Израел – след началото на интензивната фаза на операцията. Изпълнението на тези задачи е продължило най-малко до изхода на 14 април.

Нанесени удари и цели на ударите

Информацията за нанесените удари и целите, по които те са били нанесени е много противоречива. В публичното пространство се очертаха два официални (основни) източника – Пентагона (в лицето на министъра на отбраната Матис, председателя на Комитета на началниците на щабове на видовете въоръжени сили генерал Дънфорд, директора на Комитета на началниците на щабове на видовете въоръжени сили генерал МакКензи и говорителя на Пентагона Дейна Уайти) и на министерството на отбраната на Русия (в лицето на началника на Главно оперативно управление на ГЩ на ВС на РФ генерал Сергей Рудской). Освен това, информация бе разпространена и от независими източници (напр. – базираната в Лондон Сирийска Обсерватория за спазване на човешките права, която е тясно свързана с част от сирийската опозиция).

Относително съвпадаща е информацията за броя на използваните крилати ракети.

Според изявление на ген. МакКензи, силите и средствата на трите страни (САЩ, Великобритания и Фрация) са изстреляли общо 105 крилати ракети:

Страна	Платформа	Брой и тип на ракетите	Район на действия
САЩ	Крайцер „Монтерей“	30 „Tomahawk“	Червено море
САЩ	Разрушител „Лабуун“	7 „Tomahawk“	Червено море
САЩ	Разрушител „Хигинс“	23 „Tomahawk“	Персийски залив
САЩ	Подвдница „Джон Уорнър“	6 „Tomahawk“	Средиземно море
Франция	Фрегата „Лангедок“	3 „Storm Shadow/SCALP EG“	Средиземно море
САЩ	Бомбардировачи В-1В	19 AGM-158 „JASSM“ (Joint Air-to-Surface Standoff Missile)	Направление на влитане през района на Ат Танф (в близост до пресечната точка на границите на между Сирия, Ирак и Йордания) – по информация на ГЩ на РФ
Великобритания	Самолети „Торнадо“ и Тайфун“	8 Storm Shadow/SCALP EG	Средиземно море
Франция	Самолети „Мираж 2000“ и „Рафал“	9 Storm Shadow/SCALP EG	Средиземно море

 

Според информацията на Пентагона, поразени са били следните 3 цели:

• Центъра за научни изследвания и разработки в Барзех/Дамаск – със 76 ракети

• Складови съоръжения за химически оръжия в Хим Шиншар – с 22 ракети

• Бункер в близост до складовите съоръжения за химически оръжия в Хим Шиншар – със 7 ракети.

 

 

Според информацията на ГЩ на РФ, средствата за разузнаване и за ПВО на групировката руски войски и на сирийското ПВО са установили изстрелването на 103 крилати ракети. Освен тях е било установено, че бомбардировачите В-1В са използвали управляеми авиационни бомби GBU-38 JDAM (Joint Direct Attack Munition), а самолетите F-15 и F-16 са използвали ракети „въздух – земя“ (типът на боеприпасите не беше споменат).
Като цели на ударите ген. Рудской спомена редица военни летища (бази) на ВВС на Сирия – Хомс, Шайрат, Тифор, Мезе, Дювали, Думейр, Блей, а също и промишлени и изследователски обекти в чертите на Дамаск – Барзех и Джарамани.

Ефективност на ПВО

По отношение на ефективността на ПВО също има доста голямо разминаване на информациите, предоставени от страните и независимите източници:

• САЩ (брифинг на ген. МакКензи) – няма ефективно въздействие от ПВО върху платформите и изстреляните от тях крилати ракети. ПВО на Сирия е изстреляло над 40 ракети – след като обектите вече са били поразени, при това по балистична траектория (неуправляем полет). Всички 105 крилати ракети са поразили целите си , технически откази няма. При планирането и извършването на ударите са били взети всички мерки, да не бъдат засегнати руски сили и средства в Сирия, а също и да бъдат избегнати каквито и да било жертви сред цивилното население. Ген. МакКензи определи ударът като „прецизен, съкрушителен, ефективен“.

• Русия (брифинг на ген. Рудской) – от изстреляните 103 крилати ракети са били свалени 71. По информации, част от крилатите ракети са били отклонени от траекторията им на полета, което предполага, че по тях е било въздействано със средства за РЕВ. Силите и средствата за ПВО на Русия не са участвали в отразяването на ударите. Крилати ракети не са навлизали в зоната за отговорност на ПВО на руските бази в Тартус и Хмеймим. ПВО на руските сили е водело контролно наблюдение, а във въздуха са носели дежурство (в зона) патрулни изтребители.

• По информация на Сирийска Обсерватория за спазване на човешките права, ПВО е свалило над 65 крилати ракети. На практика, това съобщение потвърждава до голяма степен информацията на ГЩ на РФ.

 

Ефективност на системата за ПВО

Ефективността на използваните от ПВО на Сирия средства за ПВО е оценена на базата на двата варианта на общодостъпната (публична) информация:

• По информацията от брифинга на ген. МакКензи, ефективността на средствата за ПВО на Сирия е нулева. Тя не е способна да окаже никакво въздействие върху влитащи крилати ракети и не може изобщо да изпълнява поставените й задачи.

• По информацията от министерството на отбраната на Русия/официални сирийски източници ситуацията е коренно различна.

По защитата на основни обекти от военната и гражданската инфраструктура:

Обект	Брой на атакуващите крилати ракети	Брой на свалените крилати ракети
Летище Дювали	4	4
Летище Думейр	12	12
Летище Блей	18	18
Летище Шайрат	12	12
Летище Тифор	2	2
Летище Мезе	9	5
Летище Хомс	16	13
Център за научни изследвания и разработки в Барзех/Джамарани Дамаск	30	5
Общо обекти: 9	103	71

 

Това означава, че ефективността на системата за ПВО на Сирия е била както следва:

- свалени са приблизително 70% от атакуващите крилати ракети;

- от 7 атакувани военни обекта не е било допуснато никакво поразяване на 5 (71%);

- далеч по-ниска е била степента на защита на гражданските обекти, които са били поразени от около 83% от атакуващите ракети.

 

Ефективност на средствата за ПВО

Система	Изстреляни ракети	Поразили целта	Процент на ефективно поразяване
Панцир	25	23	92%
Бук	29	24	82.7%
Оса	11	5	45.5%
С-125	13	5	38.5%
Стрела-10	5	3	60%
Квадрат	21	11	52.4%
С-200	8	0	0

Следва да се има в предвид, че е много голяма е вероятността, руски сили и средства за ПВО и най-вече тези за откриване и съпровождане на целите, а също и тези за РЕВ да са оказали съществена техническа и друга помощ на сирийските сили и да имат съществен принос за постигнатата относително висока ефективност.

Може да се направи извода, че при добра организация и взаимодействие и използване на по-съвременни средства за откриване и съпровождане на целите и за РЕВ, а също и на такива за предаване на информацията в реални мащаби на времето, дори и относително стари средства за поразяване, може да бъде постигната много добра ефективност на системата за ПВО дори и срещу почти едновременно влитане на голям брой крилати ракети.

В същото време, може да се очаква, че при рязко увеличаване на броя на атакуващите ракети и/или използването им на последователни „вълни“ от такива ракети, ПВО на Сирия не би могло самостоятелно (без включване на активни средства на руската групировка) да се справи с поставените му задачи.

Други особености на операцията

При анализа на проведената от САЩ, Великобритания и Франция операция следва да се отбележат още някои специфични нейни особености:

• Големият брой използвани крилати ракети по относително малък брой цели (по брифинга на ген. МакКензи) – общо 105. За сравнение, по време на Войната в Персийския залив (1991 г.) са били използвани 288 крилати ракети „Tomahawk“, при операция „Устойчива свобода“ (2001 г.) – 50, при нахлуването в Либия (2011 г.) – 124 ракети.

• Прекалено голям брой използвани ракети за поразяване на една цел. Например, Центърът за научни изследвания и разработки в Барзех (по информация на Пентагона) е бил поразен от 76 ракети. Сумарното количество на експлозивите с висока мощност на бойните им глави е от порядъка на 34.2 тона. Като се има в предвид, че площта на целта е около 14 хил. кв.м. (за сравнение, това е приблизително 3 пъти по-малко от площта на националния стадион „Васил Левски“), то използването на такъв голям брой ракети е неоправдано. От друга страна, по разпространените фотографии на сградите преди и на техните останки след нанесения удар, то може да се предположи, че обявения от ГЩ на РФ брой атакуващи ракети е по-близък до реалния.

Центърът за научни изследвания и разработки в Барзех преди удара

 

Центърът за научни изследвания и разработки в Барзех след удара

• Може да се твърди, че ПВО на Сирия не разполага с достатъчно средства да открие, съпровожда и свали повече от около 20% при подобно количество крилати ракети (103 – 105) атакуващи едновременно в една ударна вълна. Ако бъдат потвърдени представените от Русия и Сирия данни за свалени около 70% от атакуващите ракети, то това би могло да стане само при наличието на два взаимно допълващи се (и решаващи) фактора:

1) Русия, а много вероятно и Иран са предоставяли в реален мащаб на времето данни от тяхното сателитно, радиотехническо и радиолокационно разузнаване. Това би позволило крилатите ракети да бъдат открити незабавно след изстрелването им и проследявани по време на целия им полет. С тази информация за откриване и съпровождане на целите, системите за ПВО на Сирия биха могли с относително голяма ефективност да свалят крилатите ракети.

2) Вероятно, руските сили в Сирия са използвали усъвършенствани (нови) системи за РЕВ, които са се възползвали от някои особености на ракетите „Tomahawk“. През по-голямата част от полета си, те се насочват използвайки GPS-системи. Във финалната част от полета обаче, те се управляват от собствена насочваща система и са уязвими за средствата за РЕВ. Когато са повлияни от тях, те започват да губят управление (което би обяснило изявлението на ген. Рудской, че част от тях са били „отклонени“ от траекторията им), тяхната скорост намалява значително и те или падат, или стават лесна мишена за системите за ПВО.

• Прави впечатление, частта на изявлението на ген. Рудской, че атакуващите крилати ракети не са навлизали в „зоната за отговорност“ на ПВО на руските бази Тартус и Хмеймим. При съществуващата плътност на зоните за ПВО на руската корабна групировка и на самите авиобази, като се има в предвид конфигурацията на разполагане на базите и корабната групировка и многото направления на едновременно влитане на голям брой ракети от акваторията на Средиземно море, то това твърдение е доста съмнително поради оставащото твърде малко време за реакция на силите за ПВО на базите. Това дава възможност да с предположи, че е по-реално, между командването на операцията на Тройната коалиция и руското командване да е имало (поне до известна степен) предварителна координация и съгласуване на действията. Въпреки че официално се отрича подобно координиране и предупреждаване на Русия от страна на САЩ, това предположение се потвърждава от някои информации от френски, турски и сирийски представители. Споменава се, че комуникации в този смисъл са били водени посредством турски канали, но е възможно за тази цел да е била използвана и т.нар. „деконфликтна линия за свръзка“ между командванията на руските и американски сили в Сирия – ген. МакКензи потвърди, че тя е функционирала преди, по време и след нанасянето на удара, но не отговори на въпрос на журналист дали е била използвана във връзка с него. От своя страна, сирийски представители заявиха, че са били „предупредени от руснаците“ и поради това са успели да предприемат необходимите мерки (вкл. и евакуация) за защита на собствените сили и средства.

• Съществува вариант, действително да не е имало предупреждение и координиране между руските и американските военни командвания. Това обаче налага един много неприятен за нашите съюзници извод – руското разузнаване е успяло да получи достъп до плановете на операцията и успешно да проследи нейната подготовка и провеждане.

***

Операцията по нанасянето на удари от Тристранната коалиция по цели в Сирия можеше да протече по един от следните варианти (сценарии):

• Мащабна PR – акция за демонстриране на възможности и решителност, без последващо ескалиране и допълнително ангажиране на страните от коалицията в конфликта в Сирия, преследваща преди всичко външно- и вътрешнополитически цели.
• Мащабен удар без отговор от страна на Русия.
• Мащабен удар с ограничен отговор от страна на Русия, последван от ограничено по мащаби, време и място (на територията на Сирия) ескалиране на сблъсъка.
• Удар, поставящ началото на пълномащабна военна операция на САЩ и съюзниците им за постигане на решителни цели в Сирия и региона, последвана от отговор от страна на Русия, водещ до регионална и/или глобална война.

Станалото показва, че в момента се отива към реализирането на първия вариант. Не е изключено Тристранната коалиция да е предвиждала смесен вариант – между сценарии 1 и 2 или дори преминаването към вариант 3. При всички случаи обаче, Коалицията не е очаквала толкова ефективно противопоставяне от страна на ПВО на Сирия, постигнато при това без намесата на основните средства за ПВО (С-400) и за борба с кораби (ракети „Калибър“) на руската групировка в региона. Неуспехът на удара е значителен, дори и представените от Русия информации до голяма степен да са силно преувеличени.

Като още по-тревожна за САЩ и НАТО се очертава ситуацията, в случай, че данните за свалените крилати ракети се окажат реални или близки до реалните. От една страна, това би било първото в историята успешно отразяване на масиран удар с високоточни и високотехнологични оръжия (по думите на президента на САЩ Тръмп – „нови, красиви и умни ракети“). Но много по-съществено е стратегическото измерение. Защото неуспехът на подобен удар подсказва, че Русия би могла успешно да прехване и унищожи подобни атаки – в рамките на т.нар. „разоръжаващ“ удар с конвенционални оръжия, а също и при размяна на удари с ядрено оръжие. Тя би понесла минимални загуби, а отговорът й би бил съкрушителен.